navigation button section НАЧАЛО navigation button sectionnavigation button section ИСТОРИЯ navigation button sectionnavigation button section ДЕЙНОСТ navigation button sectionnavigation button section НАСТОЯТЕЛСТВО navigation button sectionnavigation button section ОБИЧАИ navigation button sectionnavigation button section ЧИТАЛИЩА navigation button sectionnavigation button section ФОТОАЛБУМ navigation button sectionnavigation button section КНИГА ЗА ГОСТИ navigation button section    
 

[03 Декември 2014]

На сатиричната арена в Кубрат – гладиатори от Кърджали


Виж снимката в максимален размер

За участие в традиционнния национален конкурс за хумор и сатира в Кубрат през тази седмица заминават членове на клуб „Хитър Петър и Настрадин Ходжа ООД” към Народно Читалище „Юмер Лютфи-1993г.” Кърджали. Те ще вземат участие и в заседание на Асоциацията на клубовете в страната.

Тук е мястото да споменем, че през миналата година международният конкурс в Хасково бе спечелен от Александър Щинков. За неговите и клубните успехи, десетките национални и регионални награди в-к „Нов Живот” вече запозна читателите си.

- С какви мисли и нагласи тръгвате на път? Споделете моменти от творческата кухня на всеки от вас!

Александър Щинков:
- С всеки изминат ден аз извеждам на по-висока степен в творчеството си две неща: критериите и предизвикателството. Досегашните конкурси, публикации и награди мен не ме удовлетворяват. Моята борба е естетиката в хумора. Аз искам да превзема мита на руската школа, атмосферата на Уди Алън, да навляза в хумористичния разказ и сценариите. Оставям героите да се развиват сами, да полудяват от диалози и реплики да нахлуват и излизат сами от ситуациите. Тук е мястото да подчертая, че в Кърджали културните институции никога и с нищо не са търсили, не са помагали и не са създавали герои на града и страната. Ние знаем за много таланти тук, които бяха привлечени в други градове. Това става, това се случва защото в институциите работят случайни минувачи.
Общо взето това е моят път!

Христо Станчев:
-Творецът, който се занимава със сатирична проза винаги е недолюбван от държавността и обществото. Как така ще карам един министър или политик да седне върху мексикански кактус с обратен трън и той да ме обича и толерира! Как ще стане това…
Писането, фейлетонът е експлозия, творческа и житейска поанта, агресия – осъзната и целенасочена. Към това, което става с душевността на нацията, демогравските, социални, политически, икономически негативни изменения. Един фелетон (най-трудният жанр) се ражда най-вече от събитията, очакваните отражения, силата на възмущението и анализа. Сатирата не е носталгичен блус на самотен дансинг, не е емоционален комплимент. С малко думи се стреля по много значими посоки! Използваният речник носи експресивност, литературна култура, познаване на процеси в науката, проверена терминалогия. Според мен парадоксалният изказ е приоритетен. Творческата ми торба е пълна с наивност и надежда. А асоциацията ще се бори срещу комерсализацията. Това е новия за друг разговор.

Мариан Парнаров:
-Отдавам голямо значение на фактора, който все още е определящ и си спасява в трудните времена, оказали се перманентни – чувството за хумор. Като тематика ме привличат обикновените постъпки (които са стъпка към глобалните проблеми) нещата от живота, хитростите в социалната и политическата сфера, подхлъзваниятя, надмогването и парвенющината, кухата основа на самочувствието от страна на управляващите по принцип. Страх ме е този днешен облик да не стане вечен! Затова пиша. Намерил съм му цаката в кратките сатирични форми. Най-много ме радва оценката на хората. Днес читателите не четат само един вестник. Те са информирани, аналитични и справедливи. Не всички, но повечето – да!

В творческия си склад имам много спомени и ситуации от Русе до Благоевград, най-вече и Кърджали. Много от тях акомулират в моите творби.

© 2005-2015, Народно читалище "Юмер Лютфи 1993" - гр. Кърджали All Right Reserved. Web design