Представянето ще се състои на 17 октомври от 17.30 ч. в читалище „Юмер Лютфи”.
Николай Павлов е роден през 1950 година в Хасково. От 1956 година живее в Кърджали. Завършва строителния техникум в града, но вместо да строи къщи от тухли, започва да изгражда къщи от думи. Първата му публикация е във в. „Нов живот” през 1968 година в хумористичната страница „Весела събота”. Въпреки че пише лирични стихотворения, Николай Павлов не бърза да ги печата. Преди триста години есеистът Лабрюер е писал: „Расин изобразява хората такива, каквито са. Корней такива, каквито трябва да бъдат”. Литературните спорове не са започнали от вчера..., големият Молиер е показвал хората такива, каквито не трябва да бъдат. Очевидно Николай Павлов се придържа към тази максима, когато пише и публикува своите многобройни фейлетони, сатирични стихове, хумористични разкази и епиграми. Явно, светът такъв, какъвто е, не му харесва особено много, и той решава чрез сатирата да го подобри.
Първата му книга, сборникът с лирика, озаглавена „Врати” излиза през 1982 година в пловдивското издателство „Хр. Г. Данов”благодарения на неговия директор, поета Петър Анастасов. Автор е още на следните книги: „През иглено ухо”- сатирични стихотворения, 1990 г.; „Очевидец” – лирика, 1995 г.; „Зъл или мъртъв” – роман, 2000 г. и „Синеокото куче”, разкази и новела, която се появи на книжния пазар през настоящата година.
Николай павлов е публикувал свои творби в списанията „Септември”, „Пламък”, „Съвременник”, вестник „Литературен фронт”. Неговата пиеса „Фатален шанс” е играна в Държавен театър „Димитър Димов” през 2002 година, постановката е на режисьора Тодор Боянов.
Тематиката на „Синеокото куче” е съвременна. Стремежът да се отдръпне от съвременността, да обърне гръб на живите хора, да се съсредоточи върху така нар. „вечни теми”, като ги очисти от проблемите на деня, неведнъж е довеждал много автори до художествени поражения. А Павлов показва в своите разкази днешния ден с неговите герои проблеми…